В класическата историография битката при Поатие на 10 октомври 732 г.

В класическата историография борбата при Поатие на 10 октомври 732 година (да не се бърка с другите борби при Поатие през 507-ма и 1356 г.) се смята за една от повратните точки в историята на Европа и на целия свят. Историците от ХVІІІ век до ден-днешен са единомислещи, че тя е трансформирала хода на историята.

И в действителност: могъщият Омеядски халифат се сблъскал с противник, който явно не бил за неговата уста лъжица. След разгрома при Поатие арабите вечно (във всеки случай, най-малко до наши дни!) се отказали да превземат Европа.

В същото време, за всички хора, които по някакви съображения ненавиждат християнството, тази борба е огромно злощастие. Например, огромният футурист и писател-фантаст Артър Кларк написа:

„ Почти всички схеми за различно развиване на историята, препоръчани от компютрите, са съгласни, че тази борба е злополука за човечеството. Ако Карл Мартел, кралят на франките, бил претърпял проваляне, водачите на исляма евентуално щяха да успеят да преодолеят разликите си и да продължат завладяването на Европа. Тя щеше да избегне вековете на средновековно безчовечие, индустриалната революция щеше да започне почти хиляда години по-рано, и сега щяхме да сме достигнали не далечни планети, а най-близките звезди “.

Това е едно от най-враждебните по отношение на християнството изявления за борбата при Поатие. Горният откъс е епиграф към една от главите на романа „ Фонтаните на парадайса “. Споменатото в текста „ настояще “ е далечното бъдеще. Освен това, Артър Кларк много бърка. Карл Мартел макар, че имал неограничена власт в кралството на франките, не бил крал. Той служел като майордом под формалното ръководство на Теодорих IV от династията на Меровингите. Можем да спорим и за индустриалната гражданска война, която щяла щеше да се случи хиляда години по-рано, ако армията на Омеядите беше съумяла да победи Карл Мартел.

От една страна, имаме Омеядския халифат – гигантска империя, която не просъществувала дори 100 години. През 732 година той бил във краткотраен напредък. Неговите територии се простирали от Пакистан до Мароко, превзетата Испания и югозападна Франция. През 717 година арабите се пробвали да завладяват даже Константинопол, само че византийците ги разгромили по море, а българите отпред с кан Тервел – по суша. Тогава арабските загуби възлезли на 200 хиляди души.

От друга страна, имаме силна и стабилна франкска страна, главната и може би единствената сериозна мощ в Западна и Централна Европа по това време. Карл Мартел открива властта си около 717 година. Основният му боен актив била закалената и опитна пехота. Дисциплината била нейният ключ към триумфа.

Пехотата на Мартел, която по време на борбата заела позиция, комфортна за защита, дисциплинирано изчакала арабите да се втурнат в битката, издържала няколко офанзиви на конницата им и след това ги обърнала в бягство. Главатарят Абдур-Рахман ибн Абдалах бил погубен, граничните области на халифата отслабнали и Мартел можел да развива триумфа си в другите земи на модерна Франция. След като спечелил борбата при Поатие, той, без да знае, положил основите за бъдещото великолепие на внука си (който даже още не бил роден в този момент). Този внук ще остане в историята с името Карл Велики.

Кларк и повечето историци са изцяло прави, че ако Карл Мартел беше изгубил, тоталната ислямизация на Западна Европа щеше да бъде неизбежна. Франките в действителност били последната цитадела на европейското християнство.

Абдур-Рахман или различен халифатски предводител можел елементарно да нахлуе в Германия или северната част на Италия и при предпочитание да отиде още на изток. Армия, по-силна от пехотата на Карл Мартел, нямало в Европа по онова време.

Но Омеядският халифат бил исполин с глинени крайници, освен това с глинен мозък и глинено сърце. Огромната империя била нестабилна. Халифът Хишам, който царувал по време на борбата при Поатие, през 732 година решавал доста по-сериозни проблеми от провалянето от франките. Страната му се пукала по шевовете. Халифът се опитвал да завладее Азия, само че бил разрушен от тюрките и хазарите, трябвало да се оправя с протести в Пакистан, Месопотамия и Северна Африка. През 744 година в халифата се сменили цели трима халифи. Последният от тях Марван II, бил победен от шиити през 750 година в битката при река Биг Заб и обезглавен. Всичко това допуска, че борбата с Карл Мартел била местна за Омеядите. Ако не била династичната рецесия, те можели да се върнат и да си отмъстят.

Що се отнася до тезата за индустриалната гражданска война, която би започнала хиляда години по-рано, това е глупава смешка, предопределена да укрепи антихристиянското звучене на „ причините “ му. Ключовата дата, от която доста историци регистрират началото на индустриалната гражданска война, е 1775 година, когато Джеймс Уат изобретява парната машина. Изваждаме хиляда години. Оказва се, че в случай че Абдур-Рахман бил спечелил борбата при Поатие, индустриалната революция щяла да започне през 775 година. За 40 години да се наваксат 1000. Дори като смешка не звучи смешно…

Ако арабите били победили при Поатие, кралството на франките щяло да бъде смазано. Франция щяла да бъде мюсюлманска страна. „ Песен за Роланд “ в никакъв случай нямало да бъде написана, „ Нотр Дам “ щяла да бъде джамия, Париж вероятно би бил село, а Дюма, Хюго, Жо Дасен и Ален Делон щяха да говорят, пишат и пеят на някакъв напълно друг език. Който нямало да бъде френски.

–